Какво представлява стандарта за компостируемост EN 13432?

Стандарта EN 13432 определя "Изисквания към опаковките, които са възстановими чрез компостиране и биоразграждане".

Под компостиране се има в предвид индустриално компостиране, което включва продължително време поддържане на висока (над 55C) температура, влажност и аериране (вкарване на въздух). Не е задължително опаковките, отговарящи на този стандарт да се разграждат при обикновени условия в природата (на улицата, в гората, на поляната ...).

Идеята да се произвеждат опаковки, които се компостират на пръв поглед изглежда добра, но всъщност има смисъл само в следните случаи:

В страната трябва да има инфраструктура от индустриални компостатори;

Хората трябва да отделят биоразградимите си отпадъци, и те да се събират разделно от другите;

Трябва да има смисъл от произвеждания компост;

 
Какви са проблемите, които могат да причинят компостируемите опаковки?

1. Компостируемите опаковки, приличат на външен вид на обикновените пластмаси и без пряк контакт трудно се различават. В същото време, те не могат да се рециклират заедно с другите пластмаси, понеже имат по-ниска температура на топене. Влизането им в потока за рециклиране, ще причини технически проблеми.

2. Когато попаднат на депо, компостируемите опаковки се разграждат с отделяне на метан, защото в дълбочина на депата, температурата се повишава, а липсва кислород. Метана е силен парников газ, с коефициент 26 пъти по-висок от на въглеродния двуокис. Поради това, Европейският съюз е приел директива (1999/31/ЕС), която изисква страните членки, да намалят до нула депонирането на биоразградими отпадъци. Нашето правителство също е приело план за намаляване на биоразградимите отпадъци, които се депонират, който очевидно не се изпълнява. Ето го: Национален стратегически план, за поетапно намаляване на биоразградимите отпадъци, предназначени за депониране

В България все още липсват заводи за индустриално компостиране, като показания на тази снимка